Здравейте, четящи приятели!
Днес ще ви разкажа за книгата на Мануела Инуса „Магазинчето за чай и щастие”.
Това е книга първа от поредицата за „Валери Лейн”. Втората книга, излязла на българския книжен пазар се казва „Магазинчето за шоколад и мечти”, но за нея ще си поговорим следващия път.
В Оксфорд се намира една малка и много романтична уличка „Валери Лейн”, кръстена на жена, живяла преди доста години там, и която е вдъхнала живот и неповторим дух на мястото, който се помни от мнозина. На тази уличка е имало магазинчета, които са изпълвали мястото с необикновена атмосфера. Когато в близост до нея отваря врати голям хипермаркет, магазинчетата са обречени на фалит. Пет жени решават да наемат магазинчетата и да продължат делото на обичаната от всички Валери. Всяка от жените е водена от различни мотиви – една иска да продължи семейната традиция и да задържи бизнеса в ръцете си, друга иска да внесе уют на улицата, на трета – това е сбъдната мечта. Без да се познават преди това, всички са обединени от обща цел и се борят със зъби и нокти да я постигнат. Това ги свързва по-силно, отколкото всяка от тях е очаквала и те се превръщат в пет най-добри приятелки. Споделят радости и тревоги, помагат си при трудности и се забавляват.
Една от тези пет жени е Лори, главната героиня в „Магазинчето за чай и щастие”. Лори държи магазинче за чай(както може да се досетите), което нарича „Ъгълът на Лори”. Тя е изключително щастлива от това, което прави, то е целият й живот и влага много любов и труд в работата си, която прима не точно като работа, а като част от самата нея. Обича чая и непрекъснато радва своите клиенти и приятелки с нови смеси, чийто аромат те пренася на различни места по света. Веднъж седмично всички приятелки се събират при нея на чай, сладки изкушения, приготвени от Кийра от съседното магазинче, и сладки приказки. Това е традиция, която те възраждат в името на Валери, и която обожават. Лори е изключително щастлива от работата си, от това, че се е запознала с четири изключителни жени, които се превръщат в най-близките й същества, но има нещо, което й липсва – любов.. И то не каква да е любов, а любовта на един определен човек – Бари. Той е нейният дистрибутор на чай и нейният слънчев лъч, който се появява веднъж седмично, за да я стопли с неговата усмивка. Лори е толкова плаха и притеснена, че дори не смее да го покани на среща и единственото, с което се научава да живее е да чака денят, в който той ще се появи пред магазина й, за да зареди магазинчето й с уханните чаени смеси. Това е така до момента, в който четирите й приятелки не разбират, че тя го харесва изключително много и взимат нещата в свои ръце. Какво ли толкова може да се обърка?! Ще продължи ли лошият късмет да следва Лори, или ще се отърве от него?! Всичко това ще разберете, като прочетете „Магазинчето за чай и щастие” на Мануела Инуса. Авторката толкова добре изгражда образите си, че тези жени ти стават толкова близки, че ти се иска да ги имаш за свои приятелки. Има толкова забавни, понякога дори комични моменти, които са преплетени и с тъжни и не чак толкова весели, но в същото време истински, разказани с такава лекота, без да са прекалено разтеглени и безсмислено дълги. Книгата е 200 страници, но те са талкова изпълнени с живот, че почти можеш да усетиш аромата на чай, който се носи от редовете. Като абсолютен бонус отчитам факта, че накрая има и рецепти за различни чайове, които съм си обещала да пробвам.
И така, приятели, това беше мнението ми за „Магазинчето за чай и щастие”, като се надявам да ви е било интересно поне мъничко. Ще се радвам да споделите и вашето мнение, ако сте чели книгата.
До нови срещи!
