Ето, че дойде време да напиша своето първо книжно ревю. Едва ли ще съм многословна и прекалено обяснителна, но все пак ще споделя моите впечатления и мнението ми за книгата на Кристен Ашли "Завещанието".
"...Никога не е късно да намериш щастието, без значение какво ти е поднесъл животът."
Още когато видях корицата на книгата, знаех, че искам да я прочета. Поздравления за Ибис! Така беше и с трите книги от поредицата. Толкова нежни и чувствени ми изглеждаха, че си знаех, че трябва не само да ги прочета, но и да ги имам в библиотеката си. Приятелка ми ги зае, но когато ги видях на промоция в Ozone, си ги поръчах и трите. Не бях прочела и 50 страници от " Завещанието" и вече ги притежавах.
Честно да си призная в началото се стреснах от обема им - средно по около 600 страници всяка. Зачудих се какво пък толкова може да разтеглиш в тези 600 страници?! И честно да си призная, първите петдесет ми вървяха малко тромаво. Нямам представа защо....
Но след това като ми дойде едно вдъхновение, историята ме прикова и не ме остави до последния ред - при това го казвам с чиста съвест и за трите книги. Но да ви кажа все пак и мнението ми за "Завещанието"...
Накратко, както всъщност може да прочетете и в резюмето на книгата, Джоузефин (Джоузи на галено) губи своята любима баба, която е живяла в едно мъничко и китно градче Магдалийн. На погребението Джоузи среща странно привлекателен мъж - Джейк, който никога преди не е виждала.По стечение на обстоятелствата, пътищата им отново се пресичат при прочитането на завещаниета на бабата на Джоузи. И това не е краят... Тук започва една гонитба, ужас, страх, страст. Джоузи е принудена да напусне бляскавия и шумен живот, който води в големия град, за да се установи за известно време в това малко градче. Тя трябва да подреди пъзела, трябва да разбере много неща - за себе си, за баба си ..и най-вече кой е Джейк и какви тайни крие той.
Историята много ми хареса. На моменти беше заплетена, на други имаше смях, на трети пък доста пикантност. Имаше моменти на ярост, нетърпима ревност, гняв и болка. Съпреживяваш емоциите от предателството на любим чавек, който всъщност те познава по-добре от теб самия.Голямо забавление бе за мен да чета тази книга. Героите са толкова живи и истински, че все едно са съседите до нас. Авторката се е справила много добре с тяхното изграждане, което е просто страхотно. Обичам книгите, които чета да са пълни с хора от плът и кръв, а не просто думи върху лист хартия.
Какво да ви кажа - определено ми хареса и чак ми стана тъжно, когато книгата приключи. За това още на другия ден подхванах "Ново начало". И като се започна...Няма отърване.
Това е за сега от мен. Очаквайте скоро да ви споделя и мнението си за останалите книги на Кристен Ашли.
До нови срещи!
P.S.Препоръчвам ви книгите да се четат в последователност: "Завещанието", "Ново начало", "Завръщане към любовта". Естествено, че може и да не е така, но все пак героите се преплитат и е добре да си вървят в поредността, която споменах по-горе.
Няма коментари:
Публикуване на коментар