"Сърце от злато" на Дж.Р.Уорд

 

Здравейте, приятели!

 

Днес ще ви разкажа за книгата на Дж.Р.Уорд „Сърце от злато”. Това е първата книга на авторката, с която имам досег. В къщи имам и трилогията „Кралете на бърбъна”, но тя търпеливо чака реда си, за да бъде прочетена.

 

/Снимката е взета от ibis.bg/

Картър Уесекс е млада, амбициозна, умна и упорита археоложка, която е изключително отдадена на своята работа. За нея тя е целият й живот и я върши с изключителна лекота, но и прецизност. Загърбила предишния си живот на богато, но не разглезено момиче, тя се решава да се бори сама за оцеляване – както своето, така и на професията, която обожава. Удобната и голяма спалня е заменена от палатка, банята – от реки и потоци. Да спи под открито небе не я плаши, защото е мъжко момиче.

 

Ник Фарел от своя страна е властен, безскрупулен и егоцентричен мъжкар, който хич не си поплюва в отношенията си с околните, а още по-малко с жените. Но и той като всички хора си има слабо място – неговият племеник, с когото понякога не успява да намери общ език. Ник го обожава и е готов на всичко за него. Другото, за което е готов на всичко е неговото имение в планината Фарел. То е неговата връзка със спомените за семейство му, което е изгубил и не би позволил на никой да разбутва заспалите дълбок сън чувства.

 

Когато Картър и Ник се срещат, все едно се сблъскват два кораба с размерите и мощността на „Титаник”. Два остри камъка, два изключително сложни характера, които не могат да намерят общ език. Картър иска да се настани със своя палатков лагер в неговите така пазени и бранени земи, за да търси отдавна изгубено съкровище. След първоначалния отказ и буреносно запознанство, Ник склонява и дава своето разрешение. Но какви са мотивите му, за да го направи? Какви тайни крие, че така ревностно пази земите си? Какво се крие зад това привидно нежно момиче с красиви очи и пленяваща усмивка? Защо Картър избягва разговорите за семейството си?

Много въпроси, на които търсиш отговор…

 

Книгата ме държа в напрежение до последната страница. Обичам романтичните истории и тук я имаше с пълна сила. Експлозии от чувства, които буквално за секунди преминаваха в двете крайности. Загадка, която искаш да разгадаеш и не спираш да четеш ли четеш. Странности, малко мистерия, престъпления, насилие, страст… от всичко по малко, забъркано в много забавен и интересен на вкус коктейл от Дж.Р.Уорд.

 

Със сигурност ще продължа да чета нейни книги. Отдавна съм си набелязала поредицата „Братството на Черния кинжал”, както и вече излезлите книги от „Наследството на Черния кинжал”.

Така, че ако и вие харесвате романтични истории, но не от супер захаросаните, то с две ръце ви препоръчвам „Сърце от злато”.

P.S. Извинявам се, че нямам моя снимка на книгата, но я дадох на приятелка да я чете..😊 

 

 

До скоро, приятели!
Ще се радвам да ми споделите в коментар вашето мнение за книгата, ако сте я чели.

„Вербувана“ – Стефани Евгениева

 Здравейте, приятели!

     Днес ще ви разкажа за една книга, която поръчах от авторката още миналата година. Бях очарована от начина, по който пристигна при мен – опаковката, посланието, всичко! Да вметна, че още си ги пазя /аз съм си изявен Плюшкин /, защото ми харесват… Но това е друга тема. Книгата стоя на рафта доста време. Бях я сложила така, че да я виждам поне по 10 пъти на ден. Стоеше и си чакаше да й дойде нейното време, чакаше да дойде моето настроение за такава книга. И не защото не обичам такива книги – напротив, но смятам, че трябва да имаш нагласата за тях, да ги четеш в правилния момент, както всъщност е и с всяка друга книга / поне за мен/.

Галя Вълева и нейните „Четири цвята любов“…

 

Здравейте, приятели!

В този приятен и слънчев ден ще си поговорим за книгата на Галя Вълева „Четири цвята любов“.

"Момичето,което четеше в метрото" от Кристин Фере-Фльори

 

Здравейте, четящи приятели!

 

Днес ще си поговорим за една книга, на която залагах големи надежди и искрено исках да ми хареса - „Момичето, което четеше в метрото” е една книга за книгите и за хората, които обичат книгите.

"Звезден мрак" на Йоана Йорданова

 

Здравейте,приятели!

От много време не съм споделяла с вас какво съм прочела. Не знам какво се случи, но в такава „книжна кома“, както обича да казва Стефи от Stef's Library  , не бях попадала. Нямам никаква представа защо се получи така, но каквато и книга да хванех, нямаше шанса да я завърша. Всичко ставаше адски трудно и мудно – няколко страници и до там… Сменях автори, сменях жанрове – не и не!!! Писах ревюта на книги, които бях успяла да прочета преди да изпадна в това състояние, за да мога да ги споделя с вас, но явно и компютъра беше против мен – всичко изчезна… Реших, че няма да ги пиша наново/не и тогава/, а ще ги споделя, когато им дойде времето. Не знам на какво се дължеше цялото това лудо приключение, но се радвам, че приключи. С началото на 2021г. нещата се раздвижиха и сега всичко е нормално.  

За това днес ще ви споделя за една книга, която е в мен от миналата година. Книга, която държах доста време на рафта, преди да започна да чета. Оставих я да „отлежава“, за да мога да й отделя цялото си внимание. Исках съзнанието ми да е отворено, за да мога да се потопя в този напълно нов и непознат за мен свят. Трябва да си призная, че съм от читателите, които не познават този жанр. Никога/или поне не помня/ не съм чела такива книги. Аз обичам романтичните книги, леките истории, да пътувам до някое романтично кътче, което да ме откъсне от реалността. Да опозная нови и интересни места, за които само съм чувала, но никога не съм виждала на живо. Харесвам също и криминални романи, но не прекалено тежки, от които да не мога да спя с дни.

 За това изчаквах със започването на „Звезден мрак“ на Йоана Йорданова. Това за мен бе нова територия, която трябваше да опозная стъпка по стъпка, и да започна да разбирам световете, които се изграждат в този вид произведения.

Пиша за нея второ ревю – по причините, споменати по-горе, така че, ако случайно съм пропуснала да кажа нещо – простете ми.

Дилън Вайт е един на пръв поглед съвсем обикновен тийнейджър, живеещ в малкия град Карборо в щата Северна Каролина. Дилън води съвсем обикновен живот – училище, купони, приятели, които са леко странни и на моменти откачени. Живее със своята леля, която е отнесена, на моменти все едно не е от/на този свят и през повечето време говори неща, които Дилън не винаги разбира. Общо взето, може да се каже, че няма кой знае какво да се случи в това забутано градче Карборо….Всичко е монотонно и дори скучно. Докато нещо не се случва! Най-добрият приятел на Дилън просто изчезва. Тогава той и още четирима тийнейджъри тръгват към близко градче, за да разбулят една тайна за Карборо.Разплитането на мистерията ще им помогне да разберат какво се случва с тях и града им. Кайли, Крис, Дилън, Меган и Дженифър се впускат в едно приключение, което ги отвежда в 18 век, и което ги кара да се движат по ръба на острието. Петимата са подложени на изпитания, които трябва да съумеят да преодолеят – и то заедно. Това е изпит, който те трябва да издържат, ако искат да оцелеят и да останат себе си.

„Звезден мрак“ е роман – антиутопия, който те държи в напрежение до последната страница. Героите са изградени много добре, претърпяват много промени и трансформации, които ги правят още по – живи. Динамиката е изключителна. Непрекъснато има действие, нещо се случва, нещо се променя … Изобщо действията бяха едно след друго. Понякога връщах по някоя страница, за да проверя да не съм пропуснала нещо между редовете.  

За мен това беше истинско приключение – като сюжет, като герои, като действие и не на последно място – като жанр.

Сега ще ви споделя и малко за самия автор: Йоана Йорданова е ученичка в Национална  Априловска гимназия в град Габрово. Тя е едва IX клас, когато през 2018-та година печели Изключителната стипендия за литература на фондация „Комунитас” за 2017/2018, от конкурса „1000 стипендии”. Корицата е дело на ученичка от същата гимназия - Десислава Савчева. Според мен и двете момичета са изключително талантливи,а съвместната им работа е повече от страхотна/все пак първото,което виждаш в една книга след самото заглавие е корицата/.Така през 2020г. Издателство „Фабер“ издава дебютния роман на Йоана Йорданова, който дава заявка за нещо голямо.

Трябва да си призная, че съм повече от впечатлена! Аз не бих могла да напиша книга от над 550 страници и да няма излишни описания, разтакаване, за да се запълнят редовете. При Йоана това нещо го няма, точно обратно – много динамика и действие. Искрено се възхищавам на това младо и изключително талантливо момиче.

Ако и вие искате да проследите битка между Доброто и Злото, да проследите битката вътре в самия теб, то непременно потърсете романа „Звезден мрак“. За мен той постави основите на една нова любов – романите, които са далеч от леките и романтични четива. Вече има място в сърцето ми и за тях!

"Магазинчето за шоколад и мечти " от Мануела Инуса

Здравейте, четящи приятели!

Днес ще си поговорим за книга втора на Мануела Инуса от поредицата за „Валери Лейн”, а именно „Магазинчето за шоколад и мечти”. 

Както ви разказах в предишния си пост за „Магазинчето за чай и щастие”, „Валери Лейн”  е малка китна уличка в Оксфорд с уютна атмосфера, събрала пет жени, които обожават това, което правят и се борят да оцелеят, напук на отворения съвсем наблизо хипермаркет.

 

Една от тези пет жени е и днешната ни героиня Кийра. Тя приготвя изключително вкусни бонбони, ароматни домашни бисквити и плодове, обвити с кувертюр, които се топят в устата. Кийра обожава да приготвя сладките си изкушения, но също така обича и да си похапва от тях, което неусетно се отразява на фигурата й. Самата тя не го приема като нещо фатално, за разлика от мъжа, с когото има връзка – Джордан. Той непрекъснато търси повод да й натяква, че е напълняла, че е крайно време да отслабне, да започне да се храни според  неговите разбирания, за да изглежда така, както той иска. Всичко това я наранява много и тя намира утеха … в шоколада. Освен това според Джордан, бизнесът й с шоколад и бонбони, не е бизнес или сбъднала се нейна детска мечта, а чисто и просто загуба на време. Когато за пореден път не намира подкрепа в лицето на Джордан, приятелките й са убедени, че Кийра трябва да го напусне и да започне живота си на чисто. Борбата, която се води вътре в нея е ожесточена и тя не знае как трябва да постъпи. Не знае дали ще има силите да продължи напред сама, дали ще може да преодолее тъгата и натрупалата се обида в нея. Ще получили нужната й подкрепа от най-близките за нея хора – семейството и приятелите?

 

 В цялата тази заплетена ситуация се сблъсква с тайнствен, загадъчен и красив мъж, който всяка седмица в един и същи ден и по едно и също време, купува едни и същи сладкиши от нея. Какво го прави толкова тайнствен и защо обвързаната Кийра се улавя да мисли за него все по - често? Хаоса в живота й се превръща в ужасна бъркотия, от която самата тя не знае как ще се измъкне. А положението става още по –отчайващо, когато в един момент мъжът, покорил мислите й, спира да посещава нейната шоколатерия.

 

На какво си готов, за да откриеш себе си и да запазиш достойнството си? Какво ще направиш, за да продължиш напред? Ще преследваш ли мечтите си, или ще ги заровиш дълбоко в душата си? Това са въпросите, които Мануела Инуса те кара да си зададеш и да потърсиш отговорите в страниците на „Магазинчето за шоколад и мечти”. Книгата е изключително мила и женска. В никакъв случай не е лигава или плоска. Напротив – чрез нея чувствам петте жени още по – близки до мен. От страниците мирише на шоколад, бонбони, бисквити и необикновен кувертюр, който те кара да искаш още и още. И тук авторката не изневерява на себе си, като отново ни е приготвила няколко изключително апетитни рецепти в края на книгата, които мисля не е нужно да казвам, че ще направя някой ден.

 

Една забавна, увлекателна и пълна с много емоции книга, която не те оставя безразличен към съдбите на младите жени от „Валери Лейн”. Аз лично вече нямам търпение ИК „Хермес” да издадат и другите книги на Мануела Инуса от поредицата, за да разбера какво се случва и с другите жени от тази толкова очарователна уличка.

 

Това беше за сега от мен. Надявам се ревюто да ви е харесало и да ви е било полезно. А пък ако ви е накарало да прочетете книгата, ще се радвам да прочета и вашето мнение за нея.

 

До нови срещи!

"Магазинчето за чай и щастие " на Мануела Инуса

Здравейте, четящи приятели!

Днес ще ви разкажа за книгата на Мануела Инуса „Магазинчето за чай и щастие”. 

Това е книга първа от поредицата за „Валери Лейн”. Втората книга, излязла на българския книжен пазар се казва „Магазинчето за шоколад и мечти”, но за нея ще си поговорим следващия път.

 

В Оксфорд се намира една малка и много романтична уличка  „Валери Лейн”, кръстена на жена, живяла преди доста години там, и която е вдъхнала живот и неповторим дух на мястото, който се помни от мнозина. На тази уличка е имало магазинчета, които са изпълвали мястото с необикновена атмосфера. Когато в близост до нея отваря врати голям хипермаркет, магазинчетата са обречени на фалит. Пет жени решават да наемат магазинчетата и да продължат делото на обичаната от всички Валери. Всяка от жените е водена от различни мотиви – една иска да продължи семейната традиция и да задържи бизнеса в ръцете си, друга иска да внесе уют на улицата, на трета – това е сбъдната мечта. Без да се познават преди това, всички са обединени от обща цел и се борят със зъби и нокти да я постигнат. Това ги свързва по-силно, отколкото всяка от тях е очаквала и те се превръщат в пет най-добри приятелки. Споделят радости и тревоги, помагат си при трудности и се забавляват.

 

Една от тези пет жени е Лори, главната героиня в „Магазинчето за чай и щастие”. Лори държи магазинче за чай(както може да се досетите), което нарича „Ъгълът на Лори”. Тя е изключително щастлива от това, което прави, то е целият й живот и влага много любов и труд в работата си, която прима не точно като работа, а като част от самата нея. Обича чая и непрекъснато радва своите клиенти и приятелки  с нови смеси, чийто аромат те пренася на различни места по света. Веднъж седмично всички приятелки се събират при нея на чай, сладки изкушения, приготвени от Кийра от съседното магазинче, и сладки приказки. Това е традиция, която те възраждат в името на Валери, и която обожават. Лори е изключително щастлива от работата си, от това, че се е запознала с четири изключителни жени, които се превръщат в най-близките й същества, но има нещо, което й липсва – любов.. И то не каква да е любов, а любовта на един определен човек – Бари. Той е нейният дистрибутор на чай и нейният слънчев лъч, който се появява веднъж седмично, за да я стопли с неговата усмивка. Лори е толкова плаха и притеснена, че дори не смее да го покани на среща и единственото, с което се научава да живее е да чака денят, в който той ще се появи пред магазина й, за да зареди магазинчето й с уханните чаени смеси. Това е така до момента, в който четирите й приятелки не разбират, че тя го харесва изключително много и взимат нещата в свои ръце. Какво ли толкова може да се обърка?! Ще продължи ли лошият късмет да следва Лори, или ще се отърве от него?! Всичко това ще разберете, като прочетете  „Магазинчето за чай и щастие” на Мануела Инуса. Авторката толкова добре изгражда образите си, че тези жени ти стават толкова близки, че ти се иска да ги имаш за свои приятелки. Има толкова забавни, понякога дори комични моменти, които са преплетени и с тъжни и не чак толкова весели, но в същото време истински, разказани с такава лекота, без да са прекалено разтеглени и безсмислено дълги. Книгата е 200 страници, но те са талкова изпълнени с живот, че почти можеш да усетиш аромата на чай, който се носи от редовете. Като абсолютен бонус отчитам факта, че накрая има и рецепти за различни чайове, които съм си обещала да пробвам.

 

И така, приятели, това беше мнението ми за „Магазинчето за чай и щастие”, като се надявам да ви е било интересно поне мъничко. Ще се радвам да споделите и вашето мнение, ако сте чели книгата.

До нови срещи!