"Момичето,което четеше в метрото" от Кристин Фере-Фльори

 

Здравейте, четящи приятели!

 

Днес ще си поговорим за една книга, на която залагах големи надежди и искрено исках да ми хареса - „Момичето, което четеше в метрото” е една книга за книгите и за хората, които обичат книгите.

Жюлиет е млада жена, която води доста скучен и еднообразен живот. Работи в малка агенция, която отдава имоти под наем и живее в малък апартамент. Всеки ден тя прави едни и същи неща преди да излезе за работа, вози се на влакче от парижкото метро по едно и също време, слиза на една и съща спирка, вижда едни и същи лица. И така всеки ден, ден след ден. Започва дори да „познава” хората от метрото по книгите, които четат – дамата с любовния роман, друга с книга с рецепти.. Абсолютно еднообразие, което се повтаря. Един ден Жюлиет решава да слезе една спирка по-рано и тръгва по парижките улици. В един момент се натъква на стара врата, подпряна с книга и примамлив надпис. Нещо отвътре я кара да влезе и това преобръща живота й напълно. Запознава се с хора, които дори не е подозирала, че съществуват. Започва да се движи в този кръг от непознати и това й харесва, и то много. Чувства го като призвание, като неин морален дълг.

Какво ми хареса в книгата? – Замисълът и историята са чудесни. Има книги, срещи с различни хора, Париж.. Героинята обича да си купува книги – аз също. Обича аромата им, усещането за тях – аз също. Обича и старите книги, четени преди това, някак носят свое послание и живеят нов живот, когато ги вземе някой друг. Аз също много обичам да си намирам съкровища сред старите книги, на които аз не съм първи собственик.. Изобщо доста неща, с които бих се оприличила и аз самата. НО…

Какво не ми хареса в книгата? – В интерес на истината не можах да я почувствам, не ми влезе под кожата, не я усетих. Героите ми бяха някак прекалено плоски и далечни, сякаш недоизградени. Имаше много тъжни моменти, които искрено ме докоснаха и просълзиха, но до там. Някак си не можах да навляза в историята до такава степен, че да ме погълне изцяло и да забравя всичко останало. Героите не ми станаха близки, не можаха да ме накарат да повярвам в тях, че ги има и са истински. Добър замисъл, но слабо изпълнение според мен. Така бих я описала с едно изречение. Просто не беше моята чаша чай. Може на вас да е харесала/ако сте я чели/ или да ви хареса, но мен не ме грабна за съжаление, а много исках. За това и вече не тръгвам с никакви очаквания към книгата, когато я започвам. Ако не ме грабне и не ми доскучее съвсем, я дочитам, а ако пък ме грабне – не я оставям до последната думичка от нея.

 

Това беше за сега от мен!

Радвам се, че прочетохте отзива ми за „Момичето, което четеше в метрото” на  Кристин Фере-Фльори и ще съм ви благодарна да оставите и вие своето мнение, ако сте я прочели.

До скоро, приятели!