Галя Вълева и нейните „Четири цвята любов“…

 

Здравейте, приятели!

В този приятен и слънчев ден ще си поговорим за книгата на Галя Вълева „Четири цвята любов“.

 Да си призная честно не бях чувала за тази книга, нито за авторката. Съвсем случайно се сдобих с книгата, печелейки я лично от Галя Вълева в една от Фейсбук групите за книги. От самото начало искам да предупредя, че факта, че съм я спечелила по никакъв начин не влияе на мнението ми за книгата. Винаги изказвам мнението си искрено – когато дадена книга ми харесва, то тя наистина ми харесва. Когато не ми харесва… то наистина не е моята чаша чай.

И така, да преминем и към самата книга. В първата си част, авторката е решила да помести свои стихове. Не съм ги броила колко точно са, но са може би около 30-40 на брой. Едно от стихотворенията носи и името на книгата, или по-скоро е обратното – книгата е кръстена на едно от тях.

Винаги ми е било да трудно да говоря за стихове, особено в ученическите ми години. Може би това идва от насаждането на мнение от учител на ученик какво точно е искал да каже автора. И ако малко си развихриш въображението и се окаже, че си на различно от учителя мнение, то явно ти не разбираш поета, творбите му и въобще нищо не разбираш от поезия. Поезията за мен не се разбира, тя се чувства. Не ми трябва да разбирам стиховете – това не е ядрена физика, не е някоя точна наука с формули, закони, таблици… Това е нещо лично, искрено и емоционално. Не искам да разбирам поезията! Искам тя да ми влияе, да усетя емоциите и чувствата на поета, да усетя бушуващите мисли, да ме накара да се смея или да плача. Искам да ме докосват думите от редовете. Това е, което търся и искам да усетя от един автор и стих. Намеря ли го, почувствам ли го, значи поета и творбата му са ме докоснали.

В „Четири цвята любов“ аз бях докосната. Намерих себе си в някои от стиховете, все едно е предадена и моя емоция.  Намерих и думи, подходящи за нахлулите в главата ми мисли. Имам си и любими стихове /може би са 4 или 5/, но няма да ви кажа кои са, за да можете и вие да си намерите вашите. 

Галя си служи не с високопарни изрази, а с простички и леки думи, но напълно достатъчни, за да докосват четящия. Това много ми допада и се надявам, ако издаде друга книга със стихове, пак да са такива.

Във втората част на дебютната си книга, авторката излива душата си в разказ. Разказ за кученце -  измръзнало,грозновато на пръв поглед и доста мръсно. Едно животинче, което преобръща целия свят на една жена. Заобичах това куче. Напомни ми за моето така обичано момиче, което вече не е при мен. Животните наистина даряват с такава огромна, безкористна и безгранична любов, на каквато само те са способни.

Историята ме разчувства и наистина ме просълзи. Радвам се, че я прочетох. Замислих се за много неща, които на моменти подминавах с лека ръка.

Накрая на това кратичко ревю, ще кажа само, че се радвам, че се докоснах до света на Галя Вълева и нейната книга „Четири цвята любов“. Искам още стихове, разкази... каквото й се пише на нея. Надявам се скоро да прочета нещо ново от авторката. Ако на вас ви е харесало ревюто ми и/или е провокирало интереса ви, то прочетете книгата. Надявам се да ви хареса и на вас.

До скоро, приятели на Книгата! Усмихвайте се повече!