След дълги премеждия с компютъра ми, дойде и мигът, в който ще наваксам с писането на постове за прочетените от мен книги. Днес ще си поговорим малко за "Любов с главно В" от Милена Пламенова.
Дълго обмислях какво да напиша за тази книга... И не, не ме разбирайте погрешно,че не ми е харесала! Напротив,хареса ми и то много! Именно за това беше и голямото чудене. Чудех се как най-точно да предам емоциите и чувствата, които лъхат от редовете на книгата, така че и вие - хората, които още не сте я прочели, да ги усетите.
Това не е роман от рода на "...и заживели щастливо...", няма сладникави обяснения в любов или нещо подобно. Това е роман за истинските чувства, такива, каквито ги срещаме всеки ден, за "нормалните" и "истинските" хора с техните плюсове и минуси. Това е книга, пропита от първата до последната страница с емоция, първична и истинска. Това е книга, написана от първо лице. И това я прави толкова различна.
За сюжета няма да говоря много. Ще кажа само с две думи основното - Мел е прекрасно момиче, младо и наивно, което се влюбва безумно в по-големия от нея Джеймс. Тяхната любов е бурна, разкъсваща и на моменти странна. Любов, която се превръща в камък на шията на нашата героиня. Тогава се намесва и любовта с главно "В" в лицето на Виктор. Ейй, толкова емоции и чувства, терзания и страсти на едно място не бях чела скоро. На моменти чак ме хващаше яд на някои от героите.. Ама защо сега така направи?!Не може ли да каже друго нещо?! Не можа ли да постъпи другоядче?! Държа ме до последната страница.. Не знаех какво ще стане накрая и нямах търпение да прочета, за да разбера.
Милена Пламенова има стил,различен от може би всичко, което съм чела до сега. Някак е неповторима.. Сякаш си говори с читателя.
Накрая ще завърша с един от любимите ми цитати от книгата. Да си призная трудно ми беше да избера само един, но все пак трябва да оставя нещо и за вас. Да ви оставя да си намерите свой любим цитат от книгата.
"Беше залепнал за върха на пръстите ми и не можех да го отлепя от себе си и клавиатурата пред мен. Той беше съобщението за добро утро и изпратеният виц за разсънване след това. Звъненето по път за работа и разговори по телефона, докато стигнем. А после осемчасовата агония на раздяла под формата на работно време, в която брояхме часовете, докато се видим и рисувахме с пръсти нашата приказка, като невръстни деца. Цапахме несръчно платното на любовта и смело си носехме последствията. Разпръсквахме капки емоция, които после оформях в усмивка или сърце. Обитавахме нашия свят, който неволно бяхме създали и където грозната реалност не съществуваше."
Ако всичко това ви е харесало, то прочетете книгата "Любов с главно В" на Милена Пламенова!
Няма коментари:
Публикуване на коментар