Днес ще си поговорим за една книга, която прочетох преди време, но сега успявам да й напиша ревю. Април месец попаднах случайно във Фейсбук на авторката Даниела Стан.
Прочетох няколко коментара за книгите й, и реших да поръчам. След като се прибрах от работа, започнах " Спаси ме". Прочетох я за около 40-45 минути, защото е само 63 страници. Но тези 63 страници са толкова истински и искрени, колкото понякога не са и книги с 1000.
Аделин е гимназистка, която води разхайтен живот - алкохол, наркотици, мъже. Но тя не винаги е била такава. Преди трагична случка в семейството тя е била момиче за пример. Но тази случка променя нея и семейството й завинаги. В труден момент тя се сблъсква с Джеймс - прекрасно момче от нейното училище. Тук започва една вътрешна борба в нея, която само тя единствено може да спечели .. или да загуби. Животът с Джеймс е лек, нормален, уравновесен, но и с изпитания, които трябва да преминат. Животът с наркотиците и алкохола е лесен, безпаметен и й "помага да забрави".
Когато си загубил близък на теб човек, това те изважда от равновесие, разбива света ти и теб самия. Когато срещнеш човек, който те разбира и обича такъв, какъвто си, това може да те накара да летиш, може да те спаси, понякога дори от теб самия. Трябва само да повярваш, че можеш и само тогава ще го постигнеш.
Книгата наистина е кратичка, но събира много емоции между кориците. Препоръчвам ви да погледнете на страничката във Фейсбук и ако поне малко съм ви заинтригувала, да я прочетете.
Аз имам и другата книга на Даниела Стан и скоро и за нея ще има ревю.
Няма коментари:
Публикуване на коментар