"Сърце от злато" на Дж.Р.Уорд

 

Здравейте, приятели!

 

Днес ще ви разкажа за книгата на Дж.Р.Уорд „Сърце от злато”. Това е първата книга на авторката, с която имам досег. В къщи имам и трилогията „Кралете на бърбъна”, но тя търпеливо чака реда си, за да бъде прочетена.

 

/Снимката е взета от ibis.bg/

Картър Уесекс е млада, амбициозна, умна и упорита археоложка, която е изключително отдадена на своята работа. За нея тя е целият й живот и я върши с изключителна лекота, но и прецизност. Загърбила предишния си живот на богато, но не разглезено момиче, тя се решава да се бори сама за оцеляване – както своето, така и на професията, която обожава. Удобната и голяма спалня е заменена от палатка, банята – от реки и потоци. Да спи под открито небе не я плаши, защото е мъжко момиче.

 

Ник Фарел от своя страна е властен, безскрупулен и егоцентричен мъжкар, който хич не си поплюва в отношенията си с околните, а още по-малко с жените. Но и той като всички хора си има слабо място – неговият племеник, с когото понякога не успява да намери общ език. Ник го обожава и е готов на всичко за него. Другото, за което е готов на всичко е неговото имение в планината Фарел. То е неговата връзка със спомените за семейство му, което е изгубил и не би позволил на никой да разбутва заспалите дълбок сън чувства.

 

Когато Картър и Ник се срещат, все едно се сблъскват два кораба с размерите и мощността на „Титаник”. Два остри камъка, два изключително сложни характера, които не могат да намерят общ език. Картър иска да се настани със своя палатков лагер в неговите така пазени и бранени земи, за да търси отдавна изгубено съкровище. След първоначалния отказ и буреносно запознанство, Ник склонява и дава своето разрешение. Но какви са мотивите му, за да го направи? Какви тайни крие, че така ревностно пази земите си? Какво се крие зад това привидно нежно момиче с красиви очи и пленяваща усмивка? Защо Картър избягва разговорите за семейството си?

Много въпроси, на които търсиш отговор…

 

Книгата ме държа в напрежение до последната страница. Обичам романтичните истории и тук я имаше с пълна сила. Експлозии от чувства, които буквално за секунди преминаваха в двете крайности. Загадка, която искаш да разгадаеш и не спираш да четеш ли четеш. Странности, малко мистерия, престъпления, насилие, страст… от всичко по малко, забъркано в много забавен и интересен на вкус коктейл от Дж.Р.Уорд.

 

Със сигурност ще продължа да чета нейни книги. Отдавна съм си набелязала поредицата „Братството на Черния кинжал”, както и вече излезлите книги от „Наследството на Черния кинжал”.

Така, че ако и вие харесвате романтични истории, но не от супер захаросаните, то с две ръце ви препоръчвам „Сърце от злато”.

P.S. Извинявам се, че нямам моя снимка на книгата, но я дадох на приятелка да я чете..😊 

 

 

До скоро, приятели!
Ще се радвам да ми споделите в коментар вашето мнение за книгата, ако сте я чели.

„Вербувана“ – Стефани Евгениева

 Здравейте, приятели!

     Днес ще ви разкажа за една книга, която поръчах от авторката още миналата година. Бях очарована от начина, по който пристигна при мен – опаковката, посланието, всичко! Да вметна, че още си ги пазя /аз съм си изявен Плюшкин /, защото ми харесват… Но това е друга тема. Книгата стоя на рафта доста време. Бях я сложила така, че да я виждам поне по 10 пъти на ден. Стоеше и си чакаше да й дойде нейното време, чакаше да дойде моето настроение за такава книга. И не защото не обичам такива книги – напротив, но смятам, че трябва да имаш нагласата за тях, да ги четеш в правилния момент, както всъщност е и с всяка друга книга / поне за мен/.

Галя Вълева и нейните „Четири цвята любов“…

 

Здравейте, приятели!

В този приятен и слънчев ден ще си поговорим за книгата на Галя Вълева „Четири цвята любов“.

"Момичето,което четеше в метрото" от Кристин Фере-Фльори

 

Здравейте, четящи приятели!

 

Днес ще си поговорим за една книга, на която залагах големи надежди и искрено исках да ми хареса - „Момичето, което четеше в метрото” е една книга за книгите и за хората, които обичат книгите.

"Звезден мрак" на Йоана Йорданова

 

Здравейте,приятели!

От много време не съм споделяла с вас какво съм прочела. Не знам какво се случи, но в такава „книжна кома“, както обича да казва Стефи от Stef's Library  , не бях попадала. Нямам никаква представа защо се получи така, но каквато и книга да хванех, нямаше шанса да я завърша. Всичко ставаше адски трудно и мудно – няколко страници и до там… Сменях автори, сменях жанрове – не и не!!! Писах ревюта на книги, които бях успяла да прочета преди да изпадна в това състояние, за да мога да ги споделя с вас, но явно и компютъра беше против мен – всичко изчезна… Реших, че няма да ги пиша наново/не и тогава/, а ще ги споделя, когато им дойде времето. Не знам на какво се дължеше цялото това лудо приключение, но се радвам, че приключи. С началото на 2021г. нещата се раздвижиха и сега всичко е нормално.  

За това днес ще ви споделя за една книга, която е в мен от миналата година. Книга, която държах доста време на рафта, преди да започна да чета. Оставих я да „отлежава“, за да мога да й отделя цялото си внимание. Исках съзнанието ми да е отворено, за да мога да се потопя в този напълно нов и непознат за мен свят. Трябва да си призная, че съм от читателите, които не познават този жанр. Никога/или поне не помня/ не съм чела такива книги. Аз обичам романтичните книги, леките истории, да пътувам до някое романтично кътче, което да ме откъсне от реалността. Да опозная нови и интересни места, за които само съм чувала, но никога не съм виждала на живо. Харесвам също и криминални романи, но не прекалено тежки, от които да не мога да спя с дни.

 За това изчаквах със започването на „Звезден мрак“ на Йоана Йорданова. Това за мен бе нова територия, която трябваше да опозная стъпка по стъпка, и да започна да разбирам световете, които се изграждат в този вид произведения.

Пиша за нея второ ревю – по причините, споменати по-горе, така че, ако случайно съм пропуснала да кажа нещо – простете ми.

Дилън Вайт е един на пръв поглед съвсем обикновен тийнейджър, живеещ в малкия град Карборо в щата Северна Каролина. Дилън води съвсем обикновен живот – училище, купони, приятели, които са леко странни и на моменти откачени. Живее със своята леля, която е отнесена, на моменти все едно не е от/на този свят и през повечето време говори неща, които Дилън не винаги разбира. Общо взето, може да се каже, че няма кой знае какво да се случи в това забутано градче Карборо….Всичко е монотонно и дори скучно. Докато нещо не се случва! Най-добрият приятел на Дилън просто изчезва. Тогава той и още четирима тийнейджъри тръгват към близко градче, за да разбулят една тайна за Карборо.Разплитането на мистерията ще им помогне да разберат какво се случва с тях и града им. Кайли, Крис, Дилън, Меган и Дженифър се впускат в едно приключение, което ги отвежда в 18 век, и което ги кара да се движат по ръба на острието. Петимата са подложени на изпитания, които трябва да съумеят да преодолеят – и то заедно. Това е изпит, който те трябва да издържат, ако искат да оцелеят и да останат себе си.

„Звезден мрак“ е роман – антиутопия, който те държи в напрежение до последната страница. Героите са изградени много добре, претърпяват много промени и трансформации, които ги правят още по – живи. Динамиката е изключителна. Непрекъснато има действие, нещо се случва, нещо се променя … Изобщо действията бяха едно след друго. Понякога връщах по някоя страница, за да проверя да не съм пропуснала нещо между редовете.  

За мен това беше истинско приключение – като сюжет, като герои, като действие и не на последно място – като жанр.

Сега ще ви споделя и малко за самия автор: Йоана Йорданова е ученичка в Национална  Априловска гимназия в град Габрово. Тя е едва IX клас, когато през 2018-та година печели Изключителната стипендия за литература на фондация „Комунитас” за 2017/2018, от конкурса „1000 стипендии”. Корицата е дело на ученичка от същата гимназия - Десислава Савчева. Според мен и двете момичета са изключително талантливи,а съвместната им работа е повече от страхотна/все пак първото,което виждаш в една книга след самото заглавие е корицата/.Така през 2020г. Издателство „Фабер“ издава дебютния роман на Йоана Йорданова, който дава заявка за нещо голямо.

Трябва да си призная, че съм повече от впечатлена! Аз не бих могла да напиша книга от над 550 страници и да няма излишни описания, разтакаване, за да се запълнят редовете. При Йоана това нещо го няма, точно обратно – много динамика и действие. Искрено се възхищавам на това младо и изключително талантливо момиче.

Ако и вие искате да проследите битка между Доброто и Злото, да проследите битката вътре в самия теб, то непременно потърсете романа „Звезден мрак“. За мен той постави основите на една нова любов – романите, които са далеч от леките и романтични четива. Вече има място в сърцето ми и за тях!